Откъсляци любов

Откъси от живота ми, късчета любов. Замислих се как да определя взаимната нужда да хибернизираме приятелството си.
"Късове" не е никак подходяща дума, тъй като в съзнанието ми изниква като нещо, разпокъсано изведнъж, а ние откъсвахме малко любов от себе си и един от друг постепенно. Отскубвахме с нокти и пръсти, а понякога дори и зъби неравни и неправилни парченца винаги с различна форма, но винаги с необходимия размер и някак естествено пасващи назъбености парченца. Понякога смешни, понякога жалки, понякога до задъханост необходими, друг път до досада излишни откъси живот.
"Откъси" също не би било подходящо, защото не сме си извличали от нещо готово, а сме ги скалъпвали и късали - от месото ни, от емоциите ни, от душите ни, настроението ни - явно затова се налага да ги хибернизираме и с думата "приятелство" да маскираме асоциацията за другия - кутията откъсляци.

Предпоследно

Здравей. Аз съм. Песента ме подсеща за теб, а както всяка отминала, опустошителна любов ми се иска да ти разкажа в колко ужасна ситуация се намираш в момента, а аз колко съм добре- физически, психически, финансово, духовно, любовно ... Истината е, че от това няма смисъл. Добре съм единствено психически - всичките приоритети са ми поставени по местата. Не помня да съм си мечтала за това някога, но сега този факт ми носи удовлетворение. Не знам защо спрях да ти пиша, спрях да ти говоря и дори да ти отговарям на съобщенията. Не е от злоба. Просто искам да направя място на новото. За пръв път през живота си се осмелявам да обичам някого, различен от теб, различен от мен. Интересно ми е дали му е студено, какво ще вечеря, кога ще го повали съня. Но не ми е интересно какво мисли, не искам въображението му, не искам да ме разсмива. Искам просто да го има, да го гледам в очите, да усещам дъха му и да ме държи здраво стъпила на земята. Искам да ме успокоява, да ми се доверява, а аз никога да не го предам. Теб не те предадох. Никога. Дано да е добро начало!
Знам, че буквите ти стават много, а мразиш да четеш. Бих искала да ти напиша някой забавен спомен от миналото, но просто не помня такъв. Имам някаква обща идея как минаваха дните ни, но конкретна случка, за съжаление, липсва от съзнанието ми. Не липсва чувството на благодарност към теб обаче. Веднъж ми каза, че не трябва да съм ти благодарна за нищо, тъй като добрините ни са взаимни един към друг. Аз обаче съм ти благодарна - за честността, доверието, вярата, за дойстойния ти избор да останеш в миналото, защото не ме харесваш. Сега безрезервно вярвам на на него, защото ти не ме предаде. Никога. Дано да е добър край!

Август

    Здравей през Август. Добър вечер или добро утро ... всъщност няма значение, това му е хубавото на лятото, просто лежерно се приплъзва утрото, а денят изтича в мисли за сладолед и море. И работа. Най-натовареният месец. Дори мен ме хвана този преследващ те  в други животи и измерения неизбежен извънреден труд. Утре обаче ще ме пусне. Ще почивам, имам избор къде да отида дори. Чакана съм. Някъде. От някого.
    Здравей, но излез, моля. От Август. От моя Август. Четох Хорхе. Той като че ли се подаде иззад книгата и ме попита кого искам да взема със себе си в бъдещето. А аз знам отчетливо и точно няколко имена. Не се бях зямисляла преди това. Е, не си от тях. А моят Август, дали е човек или месец, няма значение всъщност, решила съм да е с голяма буква,та нали съм автор!!! Той е пълен с нови места, правене на нищо, плаж, капучино с канела и е напълно свободен от всякакви спомени, той няма стереотипи, защото е първият мой Август. А аз изтрих миналото, оставяйки единствено листче с напомняне да се доверя на Август, при цялата му свобода ... с цялата си свобода ... не помня какво съм искала да кажа и не искам да знам дали Август е човек или месец, избирам да му доверя душата си, защото той избра да бъде част от живота ми...
С Август взаимно си даваме свободата всеки да си спи докогато си иска, той не ми се сърди за късното събуждане, а аз не му се сърдя когато реши да се стъмни, придружен от бури и лошо време, убедена съм в неговия начин да дреме. Август е всичко, от което имам нужда - Август е морският бриз по вече изнемощялото ми от жегата тяло. Той е плисъкът на въшните когато в ушите ми няма звук, различен от сигнал заето. Август е любов. И няма значение дали е човек или месец, нали е с главна буква!

Случва се

Каквото не планираме, каквото не искаме, каквото никога не сме подозирали. И ще ни се случва. Ще ни се случва поотделно. Ето, днес предадох неизчерпаемата ти вяра в мен! Обидно ми е, че не се справих, но човек трябва да претърпява крах понякога. За да види кой е до него, дори когато няма вече никой плътно зад себе си. И аз видях него, на милиметри от мен. Той ме утешаваше, завиваше къдриците ми около пръстите си и ми говореше на "ние". Знаеш ли, той не е като теб. Много крещи, няма нерви, издивява, не контролира всичко. Но е до мен. Казва, ще русите ми къдрици са всичко, от което има нужда, за да се чувства щастлив. Да, и единствено общо между вас е, че той винаги има време за проблемите ми. И да, ти си движението напред, силата, която те тласка да се впуснеш в битка със себе си и да не се отказваш до победа. Но с него тази битка липсва. Той ми е достатъчно- достатъчно живот, обич, щастие, късмет, че го има и достатъчно себе си - до него. Случва се ...

Облак

В студения зимен ден сякаш леда изпълваше цялото ми същество и фактът, че говорех и проклинах службите за снегопочистване заради неудобството да отида пеша до местния хипермаркет правеше мръзненето още по-жестоко, изведнъж видях едно ярко петно. Поизчаках да се приближи към мен, за да се уверя, но все пак бях прав- ходещ облак щастие. Когато й пожелах цялото щастие на света, всъщност исках да й се случи, та тя го заслужаваше повече от всеки друг, а и то- нейното лично щастие през последното десетилетие беше желание за мен, много по-горещо жадувано от собственото ми. Ходещият облак щастие се приближи - изброих 8 крака, 4 ръце, две усмихнати лица и една муцунка, озвучена от радостен лай. Кучето беше със жилетка, а тя с искрената си усмивка - онази, около която си личат всичките й бръчици. Бях й казал да си купи крем за тях, защото са грозни. Добре, че не ме е послушала. Влюбен е в тях. Личи му. Впрочем, и на нея. Тя се зарадва да ме види, пожела да ни запознае. Странно име. Странен мъж с още по-странна ръка, подаваща се от облака щастие все едно иска да ме докосне за късмет срещу заплащане ... като коминочистач. Дали е онази ръка, която гали бръчките й? С нея ли държи кафето, което тя му прави? Интересно. А тя защо не се ръкува с мен? Защото държи кучето, което се опитва да отхапе панталона ми докато тя му говори любовно и ми обяснява как то си играе, да не се плаша. Мразя кучета, особено това. Сигурно не помни, нали е влюбена. Дали е била в мен? Възможно е, никога няма да разбера. Но в този странен мъж със сигурност е. И той в нея, но не разбирам защо реши да ме осведоми колко е ценна за него, като това си личи от километър. На тях не им е студено, няма значение, че са пеша, дори ужасното псе не им пречи да се държат за ръце без ръкавици и да му държат тъпата каишка докато оставя по хорските маркови дрешки белези от ужасните си зъби. Дали е нейно? Или негово? Или са си го купили след като са се запознали? Не се казва Любовчо или Сладурчо. Значи е негово. Що за тъпотия да наричаш някого "любовче" , винаги съм й се чудел! Дали и аз съм бил някой "любовчо" в мечтите й? Явно никога няма да разбера. Има по-важна работа, да си скрие ръката в неговата и да го прегърне още по-силно, да го погледне право в очите, след което изневиделица да ми сподели, че никога никого не е обичала повече от него. Дали е защото мен ме е обичала по-малко? Или не е изобщо? Нямам време да се чудя, трябва да купя храна на котката.

Не питай кога спя

    Само не питай кога спя. Не спя. Изобщо. Сънят ми е размит в денонощието, в което съм длъжна да вместя борба за оцеляване, мечти, храна на костенур и дa остана вярна на себе си. Знам, че искаш да съм щастлива. Знам,че в момента не съм и това те плаши. Но няма да бъда по-щастлива ако ти си в ежедневието ми! Ще бъда по-уверена в себе си, по-сигурна в бъдещето, по-настойчива в действията си ако източникът на енергията и самочувствието ми съм самата аз, а не твоята вяра в мен.
    Бих искала да мога чисто и в черно на бял фон да изрисувам чувствата си, както ти ми рисуваш картинки, но не съм художник. Не мога да ги начертая просто защото не са прави линии, бих искала да мога да се върна в спомените си, във времето, в което съм те обичала и да ти оставя поне едно сърчице, което винаги да ти напомня, че си завоювал любовта на счупеното момичe със раздраното, разпарчетосано сърце, на което от висящите парцали е навъзможно да разгледаш на какво се държат, камо ли да съумееш да направиш логична преценка дали има здрава основа, върху която закърпването им би могло да бъде успешно.
   Тук ти благодаря. Не защото съм длъжна, а защото някъде под дъното на душата ми с течение на времето, се е образувало двойно дъно-джоб, който е изцяло изпълнен с признателност към теб - за времето, вярата, подкрепата, шегите, смеха, възможностите да награждаме въображението един на друг във всички аспекти. Благодаря. Благодаря също и че ме пусна. Никога нямаше да съм напълно щастлива ако не бях ескпериментирала да се справя сама, без теб. И макар да разбрах, че далеч не си съвършен и че причината да ме закърпиш е била, че си по-раздран от мен, че всеки път щом се изправя, си ставал след мен с мантрата: "щом тя може, значи и аз мога".
     Не питай кога спя. Не спя. Но наскоро ме впечатли друг мъж. И знаеш ли - имам нова мечта - не да се наспя, просто да ви запозная...

Време

Време. Това имам да ти дам, а виждам, че ти нямаш. Имам време за ретроспекция, за обмисляне, за покълване на планове, за правене на плахи миши крачки към осъществяването им. Цял ден зяпам монитора си и си мисля- доста мечти започват именно оттам, а също и промяната. Да се облека в най-неудобните си дрехи, да паркирам в пренаселения паркинг, да отида и да преговарям ... всичко това го отбягвам, понеже ти беше до мен и дори да не го направя щях да получа успокоение, анализ на личността ми, биографична справка с какво съм се справяла и запитване как се прави супичка. Щях да получа любов. И не само в този случай, а във всички. Но сега зяпам в монитора, а там е мечтата ми ... и искам да я постигна не защото ще я изтъкваш като поредното нещо, което със зъби и нокти съм завоювала, а заради себе си. Решила съм, че искам това нещо, че ще предприема тази стъпка, с цената на каквото там и да ми коства. И макар че цял месец вече се псувам и обмислям възможностите, финансите и времето, което влагам във фонд "мечта", ще продължа да си зяпам монитора. Вече не виждам там теб, виждам някакъв вид бъдеще. Ще се радвам да си в него, но ще ти бъда благодарна при всички положения. За вярата. Тя е единствена ... за цял живот. Варвам ти!