Август

    Здравей през Август. Добър вечер или добро утро ... всъщност няма значение, това му е хубавото на лятото, просто лежерно се приплъзва утрото, а денят изтича в мисли за сладолед и море. И работа. Най-натовареният месец. Дори мен ме хвана този преследващ те  в други животи и измерения неизбежен извънреден труд. Утре обаче ще ме пусне. Ще почивам, имам избор къде да отида дори. Чакана съм. Някъде. От някого.
    Здравей, но излез, моля. От Август. От моя Август. Четох Хорхе. Той като че ли се подаде иззад книгата и ме попита кого искам да взема със себе си в бъдещето. А аз знам отчетливо и точно няколко имена. Не се бях зямисляла преди това. Е, не си от тях. А моят Август, дали е човек или месец, няма значение всъщност, решила съм да е с голяма буква,та нали съм автор!!! Той е пълен с нови места, правене на нищо, плаж, капучино с канела и е напълно свободен от всякакви спомени, той няма стереотипи, защото е първият мой Август. А аз изтрих миналото, оставяйки единствено листче с напомняне да се доверя на Август, при цялата му свобода ... с цялата си свобода ... не помня какво съм искала да кажа и не искам да знам дали Август е човек или месец, избирам да му доверя душата си, защото той избра да бъде част от живота ми...
С Август взаимно си даваме свободата всеки да си спи докогато си иска, той не ми се сърди за късното събуждане, а аз не му се сърдя когато реши да се стъмни, придружен от бури и лошо време, убедена съм в неговия начин да дреме. Август е всичко, от което имам нужда - Август е морският бриз по вече изнемощялото ми от жегата тяло. Той е плисъкът на въшните когато в ушите ми няма звук, различен от сигнал заето. Август е любов. И няма значение дали е човек или месец, нали е с главна буква!