Предпоследно

Здравей. Аз съм. Песента ме подсеща за теб, а както всяка отминала, опустошителна любов ми се иска да ти разкажа в колко ужасна ситуация се намираш в момента, а аз колко съм добре- физически, психически, финансово, духовно, любовно ... Истината е, че от това няма смисъл. Добре съм единствено психически - всичките приоритети са ми поставени по местата. Не помня да съм си мечтала за това някога, но сега този факт ми носи удовлетворение. Не знам защо спрях да ти пиша, спрях да ти говоря и дори да ти отговарям на съобщенията. Не е от злоба. Просто искам да направя място на новото. За пръв път през живота си се осмелявам да обичам някого, различен от теб, различен от мен. Интересно ми е дали му е студено, какво ще вечеря, кога ще го повали съня. Но не ми е интересно какво мисли, не искам въображението му, не искам да ме разсмива. Искам просто да го има, да го гледам в очите, да усещам дъха му и да ме държи здраво стъпила на земята. Искам да ме успокоява, да ми се доверява, а аз никога да не го предам. Теб не те предадох. Никога. Дано да е добро начало!
Знам, че буквите ти стават много, а мразиш да четеш. Бих искала да ти напиша някой забавен спомен от миналото, но просто не помня такъв. Имам някаква обща идея как минаваха дните ни, но конкретна случка, за съжаление, липсва от съзнанието ми. Не липсва чувството на благодарност към теб обаче. Веднъж ми каза, че не трябва да съм ти благодарна за нищо, тъй като добрините ни са взаимни един към друг. Аз обаче съм ти благодарна - за честността, доверието, вярата, за дойстойния ти избор да останеш в миналото, защото не ме харесваш. Сега безрезервно вярвам на на него, защото ти не ме предаде. Никога. Дано да е добър край!