Откъсляци любов

Откъси от живота ми, късчета любов. Замислих се как да определя взаимната нужда да хибернизираме приятелството си.
"Късове" не е никак подходяща дума, тъй като в съзнанието ми изниква като нещо, разпокъсано изведнъж, а ние откъсвахме малко любов от себе си и един от друг постепенно. Отскубвахме с нокти и пръсти, а понякога дори и зъби неравни и неправилни парченца винаги с различна форма, но винаги с необходимия размер и някак естествено пасващи назъбености парченца. Понякога смешни, понякога жалки, понякога до задъханост необходими, друг път до досада излишни откъси живот.
"Откъси" също не би било подходящо, защото не сме си извличали от нещо готово, а сме ги скалъпвали и късали - от месото ни, от емоциите ни, от душите ни, настроението ни - явно затова се налага да ги хибернизираме и с думата "приятелство" да маскираме асоциацията за другия - кутията откъсляци.