сряда, 3 октомври 2018 г.

Случва се

Каквото не планираме, каквото не искаме, каквото никога не сме подозирали. И ще ни се случва. Ще ни се случва поотделно. Ето, днес предадох неизчерпаемата ти вяра в мен! Обидно ми е, че не се справих, но човек трябва да претърпява крах понякога. За да види кой е до него, дори когато няма вече никой плътно зад себе си. И аз видях него, на милиметри от мен. Той ме утешаваше, завиваше къдриците ми около пръстите си и ми говореше на "ние". Знаеш ли, той не е като теб. Много крещи, няма нерви, издивява, не контролира всичко. Но е до мен. Казва, ще русите ми къдрици са всичко, от което има нужда, за да се чувства щастлив. Да, и единствено общо между вас е, че той винаги има време за проблемите ми. И да, ти си движението напред, силата, която те тласка да се впуснеш в битка със себе си и да не се отказваш до победа. Но с него тази битка липсва. Той ми е достатъчно- достатъчно живот, обич, щастие, късмет, че го има и достатъчно себе си - до него. Случва се ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар