Не питай кога спя

    Само не питай кога спя. Не спя. Изобщо. Сънят ми е размит в денонощието, в което съм длъжна да вместя борба за оцеляване, мечти, храна на костенур и дa остана вярна на себе си. Знам, че искаш да съм щастлива. Знам,че в момента не съм и това те плаши. Но няма да бъда по-щастлива ако ти си в ежедневието ми! Ще бъда по-уверена в себе си, по-сигурна в бъдещето, по-настойчива в действията си ако източникът на енергията и самочувствието ми съм самата аз, а не твоята вяра в мен.
    Бих искала да мога чисто и в черно на бял фон да изрисувам чувствата си, както ти ми рисуваш картинки, но не съм художник. Не мога да ги начертая просто защото не са прави линии, бих искала да мога да се върна в спомените си, във времето, в което съм те обичала и да ти оставя поне едно сърчице, което винаги да ти напомня, че си завоювал любовта на счупеното момичe със раздраното, разпарчетосано сърце, на което от висящите парцали е навъзможно да разгледаш на какво се държат, камо ли да съумееш да направиш логична преценка дали има здрава основа, върху която закърпването им би могло да бъде успешно.
   Тук ти благодаря. Не защото съм длъжна, а защото някъде под дъното на душата ми с течение на времето, се е образувало двойно дъно-джоб, който е изцяло изпълнен с признателност към теб - за времето, вярата, подкрепата, шегите, смеха, възможностите да награждаме въображението един на друг във всички аспекти. Благодаря. Благодаря също и че ме пусна. Никога нямаше да съм напълно щастлива ако не бях ескпериментирала да се справя сама, без теб. И макар да разбрах, че далеч не си съвършен и че причината да ме закърпиш е била, че си по-раздран от мен, че всеки път щом се изправя, си ставал след мен с мантрата: "щом тя може, значи и аз мога".
     Не питай кога спя. Не спя. Но наскоро ме впечатли друг мъж. И знаеш ли - имам нова мечта - не да се наспя, просто да ви запозная...