Време

Време. Това имам да ти дам, а виждам, че ти нямаш. Имам време за ретроспекция, за обмисляне, за покълване на планове, за правене на плахи миши крачки към осъществяването им. Цял ден зяпам монитора си и си мисля- доста мечти започват именно оттам, а също и промяната. Да се облека в най-неудобните си дрехи, да паркирам в пренаселения паркинг, да отида и да преговарям ... всичко това го отбягвам, понеже ти беше до мен и дори да не го направя щях да получа успокоение, анализ на личността ми, биографична справка с какво съм се справяла и запитване как се прави супичка. Щях да получа любов. И не само в този случай, а във всички. Но сега зяпам в монитора, а там е мечтата ми ... и искам да я постигна не защото ще я изтъкваш като поредното нещо, което със зъби и нокти съм завоювала, а заради себе си. Решила съм, че искам това нещо, че ще предприема тази стъпка, с цената на каквото там и да ми коства. И макар че цял месец вече се псувам и обмислям възможностите, финансите и времето, което влагам във фонд "мечта", ще продължа да си зяпам монитора. Вече не виждам там теб, виждам някакъв вид бъдеще. Ще се радвам да си в него, но ще ти бъда благодарна при всички положения. За вярата. Тя е единствена ... за цял живот. Варвам ти!