Случва се

Каквото не планираме, каквото не искаме, каквото никога не сме подозирали. И ще ни се случва. Ще ни се случва поотделно. Ето, днес предадох неизчерпаемата ти вяра в мен! Обидно ми е, че не се справих, но човек трябва да претърпява крах понякога. За да види кой е до него, дори когато няма вече никой плътно зад себе си. И аз видях него, на милиметри от мен. Той ме утешаваше, завиваше къдриците ми около пръстите си и ми говореше на "ние". Знаеш ли, той не е като теб. Много крещи, няма нерви, издивява, не контролира всичко. Но е до мен. Казва, ще русите ми къдрици са всичко, от което има нужда, за да се чувства щастлив. Да, и единствено общо между вас е, че той винаги има време за проблемите ми. И да, ти си движението напред, силата, която те тласка да се впуснеш в битка със себе си и да не се отказваш до победа. Но с него тази битка липсва. Той ми е достатъчно- достатъчно живот, обич, щастие, късмет, че го има и достатъчно себе си - до него. Случва се ...

Облак

В студения зимен ден сякаш леда изпълваше цялото ми същество и фактът, че говорех и проклинах службите за снегопочистване заради неудобството да отида пеша до местния хипермаркет правеше мръзненето още по-жестоко, изведнъж видях едно ярко петно. Поизчаках да се приближи към мен, за да се уверя, но все пак бях прав- ходещ облак щастие. Когато й пожелах цялото щастие на света, всъщност исках да й се случи, та тя го заслужаваше повече от всеки друг, а и то- нейното лично щастие през последното десетилетие беше желание за мен, много по-горещо жадувано от собственото ми. Ходещият облак щастие се приближи - изброих 8 крака, 4 ръце, две усмихнати лица и една муцунка, озвучена от радостен лай. Кучето беше със жилетка, а тя с искрената си усмивка - онази, около която си личат всичките й бръчици. Бях й казал да си купи крем за тях, защото са грозни. Добре, че не ме е послушала. Влюбен е в тях. Личи му. Впрочем, и на нея. Тя се зарадва да ме види, пожела да ни запознае. Странно име. Странен мъж с още по-странна ръка, подаваща се от облака щастие все едно иска да ме докосне за късмет срещу заплащане ... като коминочистач. Дали е онази ръка, която гали бръчките й? С нея ли държи кафето, което тя му прави? Интересно. А тя защо не се ръкува с мен? Защото държи кучето, което се опитва да отхапе панталона ми докато тя му говори любовно и ми обяснява как то си играе, да не се плаша. Мразя кучета, особено това. Сигурно не помни, нали е влюбена. Дали е била в мен? Възможно е, никога няма да разбера. Но в този странен мъж със сигурност е. И той в нея, но не разбирам защо реши да ме осведоми колко е ценна за него, като това си личи от километър. На тях не им е студено, няма значение, че са пеша, дори ужасното псе не им пречи да се държат за ръце без ръкавици и да му държат тъпата каишка докато оставя по хорските маркови дрешки белези от ужасните си зъби. Дали е нейно? Или негово? Или са си го купили след като са се запознали? Не се казва Любовчо или Сладурчо. Значи е негово. Що за тъпотия да наричаш някого "любовче" , винаги съм й се чудел! Дали и аз съм бил някой "любовчо" в мечтите й? Явно никога няма да разбера. Има по-важна работа, да си скрие ръката в неговата и да го прегърне още по-силно, да го погледне право в очите, след което изневиделица да ми сподели, че никога никого не е обичала повече от него. Дали е защото мен ме е обичала по-малко? Или не е изобщо? Нямам време да се чудя, трябва да купя храна на котката.

Не питай кога спя

    Само не питай кога спя. Не спя. Изобщо. Сънят ми е размит в денонощието, в което съм длъжна да вместя борба за оцеляване, мечти, храна на костенур и дa остана вярна на себе си. Знам, че искаш да съм щастлива. Знам,че в момента не съм и това те плаши. Но няма да бъда по-щастлива ако ти си в ежедневието ми! Ще бъда по-уверена в себе си, по-сигурна в бъдещето, по-настойчива в действията си ако източникът на енергията и самочувствието ми съм самата аз, а не твоята вяра в мен.
    Бих искала да мога чисто и в черно на бял фон да изрисувам чувствата си, както ти ми рисуваш картинки, но не съм художник. Не мога да ги начертая просто защото не са прави линии, бих искала да мога да се върна в спомените си, във времето, в което съм те обичала и да ти оставя поне едно сърчице, което винаги да ти напомня, че си завоювал любовта на счупеното момичe със раздраното, разпарчетосано сърце, на което от висящите парцали е навъзможно да разгледаш на какво се държат, камо ли да съумееш да направиш логична преценка дали има здрава основа, върху която закърпването им би могло да бъде успешно.
   Тук ти благодаря. Не защото съм длъжна, а защото някъде под дъното на душата ми с течение на времето, се е образувало двойно дъно-джоб, който е изцяло изпълнен с признателност към теб - за времето, вярата, подкрепата, шегите, смеха, възможностите да награждаме въображението един на друг във всички аспекти. Благодаря. Благодаря също и че ме пусна. Никога нямаше да съм напълно щастлива ако не бях ескпериментирала да се справя сама, без теб. И макар да разбрах, че далеч не си съвършен и че причината да ме закърпиш е била, че си по-раздран от мен, че всеки път щом се изправя, си ставал след мен с мантрата: "щом тя може, значи и аз мога".
     Не питай кога спя. Не спя. Но наскоро ме впечатли друг мъж. И знаеш ли - имам нова мечта - не да се наспя, просто да ви запозная...

Време

Време. Това имам да ти дам, а виждам, че ти нямаш. Имам време за ретроспекция, за обмисляне, за покълване на планове, за правене на плахи миши крачки към осъществяването им. Цял ден зяпам монитора си и си мисля- доста мечти започват именно оттам, а също и промяната. Да се облека в най-неудобните си дрехи, да паркирам в пренаселения паркинг, да отида и да преговарям ... всичко това го отбягвам, понеже ти беше до мен и дори да не го направя щях да получа успокоение, анализ на личността ми, биографична справка с какво съм се справяла и запитване как се прави супичка. Щях да получа любов. И не само в този случай, а във всички. Но сега зяпам в монитора, а там е мечтата ми ... и искам да я постигна не защото ще я изтъкваш като поредното нещо, което със зъби и нокти съм завоювала, а заради себе си. Решила съм, че искам това нещо, че ще предприема тази стъпка, с цената на каквото там и да ми коства. И макар че цял месец вече се псувам и обмислям възможностите, финансите и времето, което влагам във фонд "мечта", ще продължа да си зяпам монитора. Вече не виждам там теб, виждам някакъв вид бъдеще. Ще се радвам да си в него, но ще ти бъда благодарна при всички положения. За вярата. Тя е единствена ... за цял живот. Варвам ти!