За теб съм тука

Когато ти се плаче, че други са щастливи
и когато си разменят погледи игриви,
щом мъката, макар предрекла, си сломена,
спомни си и се усмихни вендъж за мене

Отдавна мен ме няма, но за теб съм тука,
в съня ти честичко намирам си пролука,
помни дори от теб, че има кой да те предпази
а някой заблуди ли те- ще го загази.

С подлост някой тръгне ли насреща,
ще ти разкрия всяка истина зловеща,
със сълзи от обич пак ще те прегръщам
нощ след нощ до теб ще си се връщам.

Измамната сигурност

Именно онова усещане, случвало се е на всеки. Когато си сигурен в човека до себе си, сигурен си, че нищо лошо няма да ти се случи, сигурен си, че те рабира, било то и с поглед. Когато се шегувате с някого и завършвате края на изречението заедно, когато той ти се смее на смешките, а ти разбираш болката му. Има такова състояние, когато забряваш за какво те е боляло, кой си бил, с кого си бил и сте си напълно достатъчни. Знаеш, че и той го усеща и започваш да се съмняваш дали не е сродната ти душа, независимо от пола. Може това да е най-добрия ти приятел, приятелка от детството, спомен за приятелка от училище. Може дори да го разпознаеш в шофьора на таксито, оставил те пред къщи преди цял час, а ти си все още в колата му и изведнъж осъзнаваш, че знаеш най-съкровените му тайни, а като че ли и той твоите. Сигурен е в теб, защото не те познава, няма на кого да ги разкажеш, а ти дори и не спомена името си, как би могъл да разкаже твоите. Надали ще запомни и адреса ти, а и как ще те намери в 20-етажен блок със 100 апартамента. Само че си го спомняш, дори и 7 години по-късно, си го спомняш. Колко ли акъл ти е трябвало да се сетиш да погледнеш как се казва, да запомниш номера, изписан на стъклото или поне да си спомниш фирмата, за която е работил. Нямало е значение тогава, но днес има. Има защото виждаш в някой друг слушателя, а странно как искаш и ти да се превърнеш с слушател, не в клюкарка, в изслушващ, в рабиращ, в съчустващ и съпреживяващ човек. Колко човека са те накарали да се чувстваш така? Той, онази приятелка от детството и другата, от гимназията и таксиста и .... Не, ти всъщност съпреживяваш на много хора, знаеш за проблемите им в работата, за гадните им шефове, за гафовете в собствения бизнес, за данъчните, за клиентите, а те колко са досадни, Боже, за мъжете, за гаджетата, за свекървите, да досадни са, а тези деца пък никога не се научиха да слушат. Но той, той те кара да потънеш в него, да си представиш всяка негова крачка, всяка негова минута, дори се питаш дали не е любов. Точно така, любов е, привързаност, но не и сигурност. Не си сигурен, че няма да си тръгне, да изчезне, да престане да те разбира, да се ожени за най-префърцунената жена на света и да се чуди как да й угоди по цял ден вместо да започнете бизнеса, който планирахте. Щеше да е успешен, но и ти го изостави, да не си кривим душата. И ти тръгна след мечтата си, клатейки се между упоритост и съдба. Докато не разбра, че няма да стане, че вълните правят с теб каквото си поискат, след като веднъж си им се оставил. И споделяш горчивината си, че не е трябвало да избираш големите вълни, мислел си, че са просто вода, но си забравил за вятъра, който им дава сила, а твоят вятър липсва. Забравил си и колко солени са тези вълни и се опиташ да споделиш с него- този, на когото имаш доверие. Той чете в очите ти мъката и не те оставя да я чоплиш, за да не стане по-голяма, а ти го разсмиваш, за да не се сеща за проблемите си. Гушкаш го и всичко ти е наред, нали си с него, той те разбира, най-добрата ти приятелка, онази от гимназията, тя май скоро ще се омъжва, приятелят и прилича на красавеца, интелигентния, който не може без теб и ти отправи най-страхотната покана за кафе, не че през живота ти са били много. Да можеше и ти да имаш смелост да я приемеш, да можеше да повярваш, че е истина, да знаеше как да се облечеш или поне само, само да знаеше какво да му кажеш. Но не знаеш, може да ти се прокрадват някакви идеи, но не си сигурен ... Или си? В какво? В това, че този, който не познаваш няма да те приеме, да те разбере, ще чопли в раната ти, в дълбоката, незарастваща рана, която някой усърдно пазаше старателно превързана, за да не ти се насълзяват очите. В това, че ще създава нови. В това, че неминуемо ще има подводни течения. В това, че освен опитно, няма как да установиш дали си струват новите рани и новата болка и новите вълнения, от които толкова се изхабяваш, че понякога нямаш сили да дишаш, не да дишаш, толкова си изцеден, дори губиш усещането за живот. Предпочиташ измамната сигурност- някой да те разбере, макар да не ти е никакъв, макар да е егоист, макар че никога няма да действаш с него, а толкова те е страх да направиш крачка към онзи, другия, интелигентния- все едно да оставиш приятелката, с която плачехте на романтични комедии, да се гримира сама, за да отидеш на среща със гадже. Да, именно това усещане, случвало се е на всеки. Може би за свобода? Може би някъде след него идва вятърът, превръщащ водата във вълни – колкото по-солени, толкова по-красиви ...

Любов-утеха

Питаш ме защо те изоставих,
а не разделих със теб успеха
помня ли или те забравих
и кой предложи ми утеха.

Аз лижех сол от всяка рана
от сърцето слабо чатите напасвах
търсех сламка да се хвана
от други сила някак аз наваксвах

Сърцето го сглобявам част по част
Насила много се усмихвам
и в раната с дълбока паст
насели се надежда да му липсвам

Да, на него, не на теб – горкия
убеждавай ме, че съм сглупила
с него аз съм ценна, той-добрия
в грижите за него даже прекалила

Частички в нежност се подреждат
като със пинцета- тъй прецизно
неусетно как утехата довежда
любов от истина- не е капризна

Задълбаването в старата тема за незаменимите хора

Тези дни отново се сетих да си помисля по-задълбочено за това кой за кого какво значи. Като ме ядосат колегите от мъжки пол, все се сещам за един "изтерзан" мъж, чийто живот може би щеше да бъде далеч по-добър ако не се беше запознал с мен и не беше отделял от ценното си време за мен. Само че в момента не живее по-добре, не обича повече и не е по-щастлив. И се оказа, че не съм му виновна. Май. Или поне се надявам. В мен бълваха хиляди мисли за това дали и кого обичам в момента и т.н. когато в съзнанието ми изникна това (предупреждавам, че е доста нескопосано, но реших да го оставя в така- както ми се е "навряло" в главата)...


Не искам да те видя пак в полумрак-
отхвърлен и отритнат
за лошото повлякъл крак
отхвърлен и отритнат

Не искам да те виждам в самота -
отхвърлен и отритнат
отрекъл всяка доброта,
в страховете си притиснат

Не искам да те гледам мълчалив -
отхвърлен и отритнат
криещ поглед колеблив
алкохола в миг обикнал

Не искам да се мъчиш полужив -
отхвърлен и отритнат
неразбирайки неуслужлив,
в безразличие притихнал

Не се раздирай в ревност
отхвърлен и отритнат
скрий и погледа обсебващ,
на злините дай да литнат

И прави това, което правиш най-добре
обичан и усмихнат
крий я тази жлъч и какво ли още не
престувайки се, свикал

Дари и важен поглед твой любим
обичан и усмихнат
хайде, сподели, че си незаменим
от смях макар пресипнал

Аз ще си те гледам отстрани
обичан и усмихнат,
но знам какъв си в твоите очи -
отхвърлен и отритнат

True stories about miracles, nightmares and chocolate

I've read in a blog a very touching story about a mother-daughter talk and I couldn’t know exactly how I felt – it was like it was happening to me. Indeed, it happened, with the small difference I couldn't be so honest about how I feel with anyone when I was a little girl. Now I am honest with anyone and the only thing I can't talk about is how I really feel deep in my soul, if I have such a thing. I am so honest about things in life, but not about the depth of my problems, expectations, dreams, nightmares, wishes, etc. I know them and I keep them safe from anyone else. There is only one person, who could tell by looking in my eyes everything about me and I was so released when I told him I can't afford having him in my life, but also very sad. Because I knew a secret of his, and because I could also read in his eyes. And the accusations he puts on me about being able to love only the one who brings sweets to me are true- I agree with him and I trust him he read it in my eyes. Though, generally, I can't trust him, I can read every single wish in his soul. But then it comes a problem- I can't agree with his way- not only his way of doing things, but also he takes things- as granted, as grabbing them whatever happens, and by the ways he fight with his life, not living it. Here comes the answer to my question- back then when I was a little girl. A very wise person told me to swim in the water, not to fight with the water swimming. And this is the way I like it- holding my breath altogether with the secrets in my lungs, swimming in the water-life, not fighting with it. And if someone want to take care of me- just bring me the towel or some chocolate...

Between the doctors, materials and mirrors- i.e. Life

The songs you can recently hear on the radio are about doctors, needed to bring one back to life, titanium people and people talking about life So who could we-people, be commercial if we are interested in the opinion of others, pain and the ways we could preserve ourselves from harm. What is all sung about and became a great hit is … life and the way we get it and the way we want to stay in it; live it; grab it. Life's a strange thing- it hurts, but we love it. We learn how to fight with it or how to change it or how to lead it or simply nothing. We are just a part of it. One thing is for sure- a person is alone. No matter how much you trust on certain people, how many members your family consists of, you are alone and the way they see you depends on your actions- only actions. What a pity. Or not? It is a real pity if you don't keep your word and always end up with promises alone. If your actions include anything possible, anything depending on you, anything you can put your efforts on, anything your heart beats for, you're loved. And hated. The more you're loved, the more you're hated. And it is the natural choice- either being nobody or being the most. The most hated- yeah, you are able to give all you want because people are afraid of how honest you can be and that bothers them, And loved- very much, cause true people can make a simple difference is your love is deep and faithful. Very deep and once they feel it, there is not a necessity for to tell them. And the opposite is true- just no need for them to tell you because they know they love you. And it is your love that makes them titanium, they need a doctor to heal them from all the pain and to laser their scars up, because they want to be brought back to life and they started to fight for it once they saw a person they love in the mirror!

Make believe and Made to believe

It is easy for a little child to believe in something- in Santa, in the fact someone bad is going to take them away if they don't eat their meals, they are even creating an illusion their parents are God-Like creatures. In a case of an earthquake, they are begging their fathers to stop the ground from cradling. Even when a teenager, a young girl believes in romance, in love in her prince and boys believe in epic battles. But why is it hard for someone to believe in a cause that others disapprove. It is strange to understand someone who had no idea what is important for him to make a live-change and to tell you how he has received a message above and this made him do thing he would never think of in the past. So, what is this very persuasive thing that could make a person make the turn? Of course, different for everyone. “Who could make me believe in him? Who could gain my trust? No one, except … Except, I don't know, someone who has done something for me and was punctual in doing it”- this could be logical, yes. And it is understandable- so as the phrase “because he's important to me”. But why do we have to trust people who we care about? Does it have to be like that? You could love someone with all the passion and your hear t could be his, but why do you have to believe him? It is natural, yes. But could you change it? Will it make you love him less? Or you could understand him and love him more? Why do you have to promise him something? It is not necessary at all. And where does trust end? Is there such thing as “ I completely trust you?” Yeah, maybe yes. But there is a difference between being this exact person will keep your secrets safe and believing the person will do something for you. So, complete trust and complete depending are different things that shouldn't be messed with. But why do people want to believe others? Are we really made to believe people or people make us believe them? Is really someone so persuasive that could make another one sell his/her house? Or the one who sells his/her house is persuaded that he doesn't deserve it? Maybe both. But the really reason, as for me, is the lack of hopes, or even painful- the lack of someone u can count on, someone you would do everything for …