Тези дни отново се сетих да си помисля по-задълбочено за това кой за кого какво значи. Като ме ядосат колегите от мъжки пол, все се сещам за един "изтерзан" мъж, чийто живот може би щеше да бъде далеч по-добър ако не се беше запознал с мен и не беше отделял от ценното си време за мен. Само че в момента не живее по-добре, не обича повече и не е по-щастлив. И се оказа, че не съм му виновна. Май. Или поне се надявам. В мен бълваха хиляди мисли за това дали и кого обичам в момента и т.н. когато в съзнанието ми изникна това (предупреждавам, че е доста нескопосано, но реших да го оставя в така- както ми се е "навряло" в главата)...
Не искам да те видя пак в полумрак-
отхвърлен и отритнат
за лошото повлякъл крак
отхвърлен и отритнат
Не искам да те виждам в самота -
отхвърлен и отритнат
отрекъл всяка доброта,
в страховете си притиснат
Не искам да те гледам мълчалив -
отхвърлен и отритнат
криещ поглед колеблив
алкохола в миг обикнал
Не искам да се мъчиш полужив -
отхвърлен и отритнат
неразбирайки неуслужлив,
в безразличие притихнал
Не се раздирай в ревност
отхвърлен и отритнат
скрий и погледа обсебващ,
на злините дай да литнат
И прави това, което правиш най-добре
обичан и усмихнат
крий я тази жлъч и какво ли още не
престувайки се, свикал
Дари и важен поглед твой любим
обичан и усмихнат
хайде, сподели, че си незаменим
от смях макар пресипнал
Аз ще си те гледам отстрани
обичан и усмихнат,
но знам какъв си в твоите очи -
отхвърлен и отритнат
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар