Любов-утеха

Питаш ме защо те изоставих,
а не разделих със теб успеха
помня ли или те забравих
и кой предложи ми утеха.

Аз лижех сол от всяка рана
от сърцето слабо чатите напасвах
търсех сламка да се хвана
от други сила някак аз наваксвах

Сърцето го сглобявам част по част
Насила много се усмихвам
и в раната с дълбока паст
насели се надежда да му липсвам

Да, на него, не на теб – горкия
убеждавай ме, че съм сглупила
с него аз съм ценна, той-добрия
в грижите за него даже прекалила

Частички в нежност се подреждат
като със пинцета- тъй прецизно
неусетно как утехата довежда
любов от истина- не е капризна