Предпоследно

Здравей. Аз съм. Песента ме подсеща за теб, а както всяка отминала, опустошителна любов ми се иска да ти разкажа в колко ужасна ситуация се намираш в момента, а аз колко съм добре- физически, психически, финансово, духовно, любовно ... Истината е, че от това няма смисъл. Добре съм единствено психически - всичките приоритети са ми поставени по местата. Не помня да съм си мечтала за това някога, но сега този факт ми носи удовлетворение. Не знам защо спрях да ти пиша, спрях да ти говоря и дори да ти отговарям на съобщенията. Не е от злоба. Просто искам да направя място на новото. За пръв път през живота си се осмелявам да обичам някого, различен от теб, различен от мен. Интересно ми е дали му е студено, какво ще вечеря, кога ще го повали съня. Но не ми е интересно какво мисли, не искам въображението му, не искам да ме разсмива. Искам просто да го има, да го гледам в очите, да усещам дъха му и да ме държи здраво стъпила на земята. Искам да ме успокоява, да ми се доверява, а аз никога да не го предам. Теб не те предадох. Никога. Дано да е добро начало!
Знам, че буквите ти стават много, а мразиш да четеш. Бих искала да ти напиша някой забавен спомен от миналото, но просто не помня такъв. Имам някаква обща идея как минаваха дните ни, но конкретна случка, за съжаление, липсва от съзнанието ми. Не липсва чувството на благодарност към теб обаче. Веднъж ми каза, че не трябва да съм ти благодарна за нищо, тъй като добрините ни са взаимни един към друг. Аз обаче съм ти благодарна - за честността, доверието, вярата, за дойстойния ти избор да останеш в миналото, защото не ме харесваш. Сега безрезервно вярвам на на него, защото ти не ме предаде. Никога. Дано да е добър край!

Август

    Здравей през Август. Добър вечер или добро утро ... всъщност няма значение, това му е хубавото на лятото, просто лежерно се приплъзва утрото, а денят изтича в мисли за сладолед и море. И работа. Най-натовареният месец. Дори мен ме хвана този преследващ те  в други животи и измерения неизбежен извънреден труд. Утре обаче ще ме пусне. Ще почивам, имам избор къде да отида дори. Чакана съм. Някъде. От някого.
    Здравей, но излез, моля. От Август. От моя Август. Четох Хорхе. Той като че ли се подаде иззад книгата и ме попита кого искам да взема със себе си в бъдещето. А аз знам отчетливо и точно няколко имена. Не се бях зямисляла преди това. Е, не си от тях. А моят Август, дали е човек или месец, няма значение всъщност, решила съм да е с голяма буква,та нали съм автор!!! Той е пълен с нови места, правене на нищо, плаж, капучино с канела и е напълно свободен от всякакви спомени, той няма стереотипи, защото е първият мой Август. А аз изтрих миналото, оставяйки единствено листче с напомняне да се доверя на Август, при цялата му свобода ... с цялата си свобода ... не помня какво съм искала да кажа и не искам да знам дали Август е човек или месец, избирам да му доверя душата си, защото той избра да бъде част от живота ми...
С Август взаимно си даваме свободата всеки да си спи докогато си иска, той не ми се сърди за късното събуждане, а аз не му се сърдя когато реши да се стъмни, придружен от бури и лошо време, убедена съм в неговия начин да дреме. Август е всичко, от което имам нужда - Август е морският бриз по вече изнемощялото ми от жегата тяло. Той е плисъкът на въшните когато в ушите ми няма звук, различен от сигнал заето. Август е любов. И няма значение дали е човек или месец, нали е с главна буква!