(Без)възвратна точка

        Запознаваме се. Смеем се. Харесваме се. Говорим само добро зад гърба си.
Опознаваме се. Смеем се заедно. Разделяме се с хора на които държим. Мълчим си заедно. Започваме нов живот. Подкрепяме се. Заедно. Печелим поединично, но се грижим един за друг. Заедно. Губим, но не обръщаме внимание и вече това заедно се размива. Нямаме тайни един от друг, нямаме ден, в който да не сме споделили всичко или поне нещо, най-най незначимата дреболия. Защото е значима. Привързваме се. Аз се привързвам до влюбване. До огромна, всеопрощаваща любов. Ще гледам да махна излишното, защото не обичаш да четеш. Но ще прибавя най-известната кино и житейска истина, която ми напомни някой, с когото скоро се запознах - само една бяла нинджа може да убие друга бяла нинджа. Ще перефразирам на "само една въобразена любов може да убие друга въобразена любов." На всяка любов, дори въобразена, се дава по нещо. Дава, а не влага. Това получих от моята любов, кристално разграничаване и слагане на двата глагола в различни по големина и цвят картонени кутии. И тук трябва да цитирам теб. Но ми е трудно. Напоследък пропускам всичко трудно, защото най-добрият ми приятел не ме подкрепя в трудностите. Не е с мен в битките ми. Не се сражава на моя страна. Не воюва изобщо. Може би се е умиротворил. Възможно е и да се е насочил борбата срещу мен. Срещу съществуването ми, да влага сили да отблъсне някой, който го обича много. А аз съм уморена от тази любов. Уморена съм от всичко - физически, умствено, душевно ... уморена съм до пълен отказ да те чуя и започвам да хапя ... от умора, ревност, несподелени чувства, които ти няма как да споделиш, защото не ти давам възможност. Ревността вече не ме разяжда отвътре, тя е извън мен, но ме хапе. А аз отвръщам когато ме ухапят. Яростно. Ожесточено. И те наранявам. Ти не си главният герой като в онази книга, защото той не беше страхливец и не разказваше мъжката гледна точка. Може би защото си истински. Само любовта ми към теб е въображаема. При любовта се изключват инстинктите за самосъхранение, а моите работят до степен, в която са способни да ти измайсторят обида, но ти си го просиш с недоизказаното, дори се забавляваш на обидите, успокояваш се, че си в безопасност от мен. Така, не се плаши, просто съм ужасно уморена. От себе си, никога от теб.
    Стигнала съм затворена за ремонт еднопосочна уличка, но тя е толкова тясна, че много трудно ще обърна. Предпочитам да изчакам да свърши ремонта, а ти държиш в ръцете си плановете, чертежите и календарния график и не ти представлява трудност (стига да искаш) да ми отговориш - Дали да обръщам?