Отрицанието

Нямам намерение да ходя след теб. Защо ли? Защото много по-добри мъже от теб са ме обичали. Заради тях. Заради факта, че те са хем по-достойни, хем по-умни, хем по-добре се справят от теб в живота. Защото съм ти необходима, а ти го правиш да изглежда точно обратното. Оцелял си толкова години без мен... А се смяхме на онзи с гаранциите. Искрено. Много. Звучно. Само че онзи с гаранциите знаеш ли какво е? Мъж. А ти не си. И какво друго е? Истински мъж. С него също е смешно, обаче не и тъжните неща. А на теб всичко ти е смешно- и в двата смисъла - комплексите, малоумните ти ценности и фактът, че при толкова много богатства, нямаш нищо, аз бях единственото нещо, което можеше да жигосаш като свое, а ти ме загуби поради неправилно съхранение. Развалих се преди да ми изтече гаранцията. Сега трябва да ме връщаш в магазина и това е голям проблем, защото ти се паднах от томбола. Затова не можеш да си намериш касовата бележка, колкото и да я търсиш. Това е отговорът на въроса ти къде се е дянал документа за мен, понеже не можеш да си спомниш ... както и че изтри рекламните ми белези. Марката и модела също. Сега какво? Имаш нещо неработещо и дразнещо те с наглото си поведение. Ще продължава да ти ходи по нервите до момента, в който не се сетиш, че то е безплатно, паднало ти се е някак си, някога си и не можеш да имаш претенции колко ще изкара. Но пък имаш единствено избор - да го поправиш, подадеш или подариш.
За поправката ти е нужна схема. Или безкрайно много усилия, за да разбереш как работи, а ти ще загубиш интерес преди това. Тя отпада.
За продажба е трудно да се говори. Дори не знаеш как да ме обявиш правилно...
Затова ме подари, дай ме на добър човек, който няма да се умори да човърка из кътчета на душата ми с цел да конструира правилната схема. Той ще е благодарен, че ме е намерил, при това съвсем безплатно ... аз ще имам грижата да му подскажа марката и модела си, както и белезите ... за антиреклама...