Случва се

Каквото не планираме, каквото не искаме, каквото никога не сме подозирали. И ще ни се случва. Ще ни се случва поотделно. Ето, днес предадох неизчерпаемата ти вяра в мен! Обидно ми е, че не се справих, но човек трябва да претърпява крах понякога. За да види кой е до него, дори когато няма вече никой плътно зад себе си. И аз видях него, на милиметри от мен. Той ме утешаваше, завиваше къдриците ми около пръстите си и ми говореше на "ние". Знаеш ли, той не е като теб. Много крещи, няма нерви, издивява, не контролира всичко. Но е до мен. Казва, ще русите ми къдрици са всичко, от което има нужда, за да се чувства щастлив. Да, и единствено общо между вас е, че той винаги има време за проблемите ми. И да, ти си движението напред, силата, която те тласка да се впуснеш в битка със себе си и да не се отказваш до победа. Но с него тази битка липсва. Той ми е достатъчно- достатъчно живот, обич, щастие, късмет, че го има и достатъчно себе си - до него. Случва се ...

Облак

В студения зимен ден сякаш леда изпълваше цялото ми същество и фактът, че говорех и проклинах службите за снегопочистване заради неудобството да отида пеша до местния хипермаркет правеше мръзненето още по-жестоко, изведнъж видях едно ярко петно. Поизчаках да се приближи към мен, за да се уверя, но все пак бях прав- ходещ облак щастие. Когато й пожелах цялото щастие на света, всъщност исках да й се случи, та тя го заслужаваше повече от всеки друг, а и то- нейното лично щастие през последното десетилетие беше желание за мен, много по-горещо жадувано от собственото ми. Ходещият облак щастие се приближи - изброих 8 крака, 4 ръце, две усмихнати лица и една муцунка, озвучена от радостен лай. Кучето беше със жилетка, а тя с искрената си усмивка - онази, около която си личат всичките й бръчици. Бях й казал да си купи крем за тях, защото са грозни. Добре, че не ме е послушала. Влюбен е в тях. Личи му. Впрочем, и на нея. Тя се зарадва да ме види, пожела да ни запознае. Странно име. Странен мъж с още по-странна ръка, подаваща се от облака щастие все едно иска да ме докосне за късмет срещу заплащане ... като коминочистач. Дали е онази ръка, която гали бръчките й? С нея ли държи кафето, което тя му прави? Интересно. А тя защо не се ръкува с мен? Защото държи кучето, което се опитва да отхапе панталона ми докато тя му говори любовно и ми обяснява как то си играе, да не се плаша. Мразя кучета, особено това. Сигурно не помни, нали е влюбена. Дали е била в мен? Възможно е, никога няма да разбера. Но в този странен мъж със сигурност е. И той в нея, но не разбирам защо реши да ме осведоми колко е ценна за него, като това си личи от километър. На тях не им е студено, няма значение, че са пеша, дори ужасното псе не им пречи да се държат за ръце без ръкавици и да му държат тъпата каишка докато оставя по хорските маркови дрешки белези от ужасните си зъби. Дали е нейно? Или негово? Или са си го купили след като са се запознали? Не се казва Любовчо или Сладурчо. Значи е негово. Що за тъпотия да наричаш някого "любовче" , винаги съм й се чудел! Дали и аз съм бил някой "любовчо" в мечтите й? Явно никога няма да разбера. Има по-важна работа, да си скрие ръката в неговата и да го прегърне още по-силно, да го погледне право в очите, след което изневиделица да ми сподели, че никога никого не е обичала повече от него. Дали е защото мен ме е обичала по-малко? Или не е изобщо? Нямам време да се чудя, трябва да купя храна на котката.