неделя, 1 октомври 2017 г.
Не помня имена
Нaвън е студено, чаят ми е много топъл, а пилешката супа ми я подариха в знак на благодарност и е докарала от 200км. Добър ден, господине! Поздравявам те както се поздравява непознат, защото ти отне нотариалния ми акт за собственост от деня си. Съответно не виждам за нужно да ти обрисувам моя. Станах рано, изпратих скъп приятел на път, успях да задраскам 12 задачи от графика се и се прибрах. В момента имам време да пиша нещо си с много букви, които ти мразиш, защото тя те взе. Дааа, ама тя ми даде време. Не искам да пиша тази дума с главни букви, за да не плагиатствам от книгата за Север. Звъннах на стара приятелка, чистих, изкъпах се по никое време и си натъпках 6 пуканки в устата едновременно. Забелязах, че автомонтьорът ми се усмихва. Твърде вероятно е да ме псувал на ум, натякнах пропуск, оказва се лично негов. Двама мъже ме пуснаха на ляв завой. Разплаках се на песен по радиото. Забравих къде ми е телефонът. Наистина, изкарах без него 2 часа. Обичам да зяпам нещо друго. Сега пия чай права, до прозореца. Гледам лавандулата и се сещам, че така и не ми купи. Щях да ти я платя. Ти не купуваш лавандула, само ужасно капризни орхидеи, защото ти се струват много красиви. Самият ти си орхидея, която се гледа през стъкло ... или екран на телефон. А аз съм една изискваща вода, умерено количество слънце и много сянка лавандула. Казваше, че лавандулата е плевел, който мачкат за етерично масло. Е, такава съм, дадох ти да ме задушиш, изцедиш и превърнеш в благоухание. Не предвиди, че като всеки бурен, си намирам път, избуявам между плочките и пукам асфалта. Не знам дали има етерични масла от щастливи растения, но аз със сигурност съм била едно от тях докато не се появи тя. Благодаря й, върна ми времето за 12 задачи днес. Всеки предишен ден беше само с 1. Върна ми погледа, разбрах, че е есен, хората се обират един друг, тетрадката по математика за 5ти клас е бяла. Това го видях в тролея. Та, така. Днес действах. Хапнах пилешка супа, много е вкусна и е направена с много любов, я след това докарана с грижа. Но не е моята. Чаят ми е топъл. Навън е студено. Усмихнат ден, Господине, и успешен живот. Извивайте, не помня имена!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар