Истинските мъже не мрънкат. Поне така твърдиш стане ли въпрос за приятелите ми. Но не и когато се отнася за теб, в случаите, в които си гладен, недоспал, преял, прекалил със съня, студено ти е, топло ти е и още няколко десетки състояния, за които трябва да проявявам дълбоко съчувствие ежедневно. Ето затова. Защото колкото и страшно и да е да мрънкаш, поне е истинко, ако си мъж, ако си моят мъж ... ако си истински мой или инстински мъж.Истинските мъже мрънкат.
Не е нужно да сме приятели. Поне според теб относно моите проблеми. Защото има чисто мъжки и чисто женски неща, защото сме на два полюса, с различна логика, не можеш да ми помогнеш с нищо. Аз трябва да запаля колата в 3 часа през нощта да те прибирам от поредното казино, защото си извадил чудеееесна логика. За пореден път. Защото когато хората си помагат и е взаимно е вид приятелство, а приятелството не натоварва. Нужно е да сме приятели.
Не е нужно да сме старомодни Поне доводите ти да промениш мирогледа ми са такива.
Не е нужно да се закачаме за другия.
Не трябва да променяме графиците си. Освен ако не е моя, разбира се, Само че в графика ми влизат моите задачи. Явно съм успявала да се промуша някак сред твоите второстепенни задълженийца, но вече не се побирам - отесня ми там и искам някой да промени графика си не за да погали женското си самочувствие, а за да ми покаже, че присъствието ми е желано с цената на 30-секунден разговор за преместване на среща. Защото трябва да променяме графиците си.
Не трябва да разгласяваме връзката си. Защото си велик, а аз странна.Това го бях оставила така в продължение на доста време, просто наистина не можех да намеря доводи за разгласяване на една връзка. Само че някой ми каза следното: "странните жени са скъпоценни за умните мъже". Е, искам да съм ценна за някого, независимо от умствения му капацитет и да му е необходимо да разгласи връзката ни.
Не е нужно да обядваме заедно. Защото аз мога да си дъвча в офиса, а ти можеш да не ядеш с дни след разочарованието/еуфорията поредната загуба/печалба в казиното. Защото са излишни разходи и пилеене на време. Е, новост, аз нямам против загуба на време и дъвчене в офиса, стига то да е споделено с някой, на когото му е нужно да обядваме заедно.
Не е нужно да си променяме миналото. Ако е така, защо тогава си го натякваме?
Не е нужно да се критикуваме. Защото ти си безгрешен, а аз изпадам в истерия. Не ми трябва безгрешен, трябва ми някой да изтърпи истерията ми след като ме е нахокал и да чуе какво имам да му кажа с цел да се осъвършенства. Зашото е нужно да се критикуваме.
Не е нужно да пътуваме заедно. Защото те интригуват разказите ми. Но разказите са едностранни, а споделените мигове - спомени. Затова е нужно да пътуваме заедно от време на време.
Не е нужно да заспиваме заедно. Тук съм съгласна, никога не е било. Няма и да бъде.
Не е нужно да драматизираме. А защо продължаваме при всяка следваща среща с общ познат да разясняваме кой кого с какво наранил. Не е нужно и не го правим, просто ти драматизираш.
Не е нужно да уважаваш книгите ми. А аз ще продължавам да си губя времето в четене дори и в най-тежките си моменти, защото четенето ме спасява. Не ти.
Не е нужно да уважаваш труда ми. Ами недей. Просто недей. Не е нужно.
Защото не е нужно да сме заедно. Е, това е според мен. Но е последното, което имам да ти кажа. Просто не ми е нужно да присъстваш в живота ми. Справям се доста по-добре без теб, а ти твърдиш същото за себе си. Никому не е нужно да сме заедно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар