В петък ще почистя

Ще почистя в петък. Яхнала метлата-  символично.
Ще премисля в петък. За нещата, станали излишни.
Ще преместя в миналото всички грешки, Веднага, с кран.
Ще преглътна  упреци от някакво си там  сърце - било раздрано

Ще неутрализирам със надежда доста бивали кощмари.
Ще боядисам в лавандулово -ей така- против комари.
Ще стържа смело - плесенясала възхита, засъхнали обиди
Ще изпаря докрай съмнения до рани скрити някой да не види.

Ще запазя само сол със мярка, но не и да горчи стабилно
И ще осветя във ярко честно. Да виждам и разграничавам силно.
В петък ще почистя. Ще направя място във душата да не е сърдита.
В петък ще ти я представя. Освежена е, след ремонт, новооткрита.

Aко решиш да попиташ защо

           Днес разчиствам душата си. Не мисля, че дължа обяснение за нещо, случило се преди 5 години, но въпреки това смятам да разясня, В случай, че някой попита, ето това съм почувствала тогава и все още държа на всичките тези неща. Може би дори и повече. И така:
           Истинските мъже не мрънкат. Поне така твърдиш стане ли въпрос за приятелите ми. Но не и когато се отнася за теб, в случаите, в които си гладен, недоспал, преял, прекалил със съня, студено ти е, топло ти е и още няколко десетки състояния, за които трябва да проявявам дълбоко съчувствие ежедневно.  Ето затова. Защото колкото и страшно и да е да мрънкаш, поне е истинко, ако си мъж, ако си моят мъж ... ако си истински мой или инстински мъж.Истинските мъже мрънкат.

          Не е нужно да сме приятели. Поне според теб относно моите проблеми. Защото има чисто мъжки и чисто женски неща, защото сме на два полюса, с различна логика, не можеш да ми помогнеш с нищо. Аз трябва да запаля колата в 3 часа през нощта да те прибирам от поредното казино, защото си извадил чудеееесна логика. За пореден път. Защото когато хората си помагат и е взаимно е вид приятелство, а приятелството не натоварва. Нужно е да сме приятели.

          Не е нужно да сме старомодни Поне доводите ти да промениш мирогледа ми са такива. 

Не е нужно да се закачаме за другия.

          Не трябва да променяме графиците си. Освен ако не е моя, разбира се, Само че в графика ми влизат моите задачи. Явно съм успявала да се промуша някак сред твоите второстепенни задълженийца, но вече не се побирам - отесня ми там и искам някой да промени графика си не за да погали женското си самочувствие, а за да ми покаже, че присъствието ми е желано с цената на 30-секунден разговор за преместване на среща. Защото трябва да променяме графиците си.

         Не трябва да разгласяваме връзката си. Защото си велик, а аз странна.Това го бях оставила така в продължение на доста време, просто наистина не можех да намеря доводи за разгласяване на една връзка. Само че някой ми каза следното: "странните жени са скъпоценни за умните мъже". Е, искам да съм ценна за някого, независимо от умствения му капацитет и да му е необходимо да разгласи връзката ни. 

         Не е нужно да обядваме заедно. Защото аз мога да си дъвча в офиса, а ти можеш да не ядеш с дни след разочарованието/еуфорията поредната загуба/печалба в казиното. Защото са излишни разходи и пилеене на време. Е, новост, аз нямам против загуба на време и дъвчене в офиса, стига то да е споделено с някой, на когото му е нужно да обядваме заедно.

         Не е нужно да си променяме миналото. Ако е така, защо тогава си го натякваме?

         Не е нужно да се критикуваме. Защото ти си безгрешен, а аз изпадам в истерия. Не ми трябва безгрешен, трябва ми някой да изтърпи истерията ми след като ме е нахокал и да чуе какво имам да му кажа с цел да се осъвършенства. Зашото е нужно да се критикуваме. 

         Не е нужно да пътуваме заедно. Защото те интригуват разказите ми. Но разказите са едностранни, а споделените мигове - спомени. Затова е нужно да пътуваме заедно от време на време.

         Не е нужно да заспиваме заедно. Тук съм съгласна, никога не е било. Няма и да бъде. 

         Не е нужно да драматизираме. А защо продължаваме при всяка следваща среща с общ познат да разясняваме кой кого с какво наранил. Не е нужно и не го правим, просто ти драматизираш.

         Не е нужно да уважаваш книгите ми. А аз ще продължавам да си губя времето в четене дори и в най-тежките си моменти, защото четенето ме спасява. Не ти. 

         Не е нужно да уважаваш труда ми. Ами недей. Просто недей. Не е нужно.

        Защото не е нужно да сме заедно. Е, това е според мен. Но е последното, което имам да ти кажа. Просто не ми е нужно да присъстваш в живота ми. Справям се доста по-добре без теб, а ти твърдиш същото за себе си. Никому не е нужно да сме заедно.