Имало едно време един блог с твърде нисък рейтинг. Прекалено малко хора го посещавали, но за сметка на това изключително качествени. Първият разказ в него бил от преди 11г., но един ден един мъж го открил. Много му харесал и помолил блогърката да му напише нещо, специално на него, но на Български. Нали знаете как срещаш някого и искаш да го плиснеш върху него една огромна вълна от словоизлияния за това какво си преживял? Е, това не се случило, напротив, блогърката искала да глътне цялата тази вълна и да не остане и следа от преживяното, изстраданото, дори не искала да сподели радостите си с него. Не само това, не искала да знае нищо и за неговото минало. Е, тук свършва приказната част и се връщаме в реалността ...
Всъщност, блогърката съм аз и много се радвам, че тримата човека, които ме четат, го правят, защото понякога не мога да им кажа за проблемите си лично. Не ме питайте защо, може би вече съм придобила навика да съм силна сама и сама да съм силна. Това са две различни неща, а годините ми помагат единствено да ги разгранича едното от другото, но не и да притъпя необходимостта да се боря. Едно време един мъдър треньор ми казваше, че трябва да усетя водата и да се боря заедно с нея, а не срещу. "Не се бори срещу водата", казваше и понякога това ме спира, а друг път ме кара да сменям бурната, необуздана, мътна вода с друга, все така опустошителна, но чиста- чисто моя. Ако приемем, че обитавам вода, май напоследък съм сконна на се преместя на по-плитко и по-топло. A топлото човек си го открива сам или си го създава, или си избира място и започва да полага усилия да внесе уют - всичко, което те пази от дреболиите, в които се вглъбяваш и от едрите ръце на биещият ти шамари живот. Топлото не се чете наготово, то се пише всеки ден- в поглед, в усмивка, в смях, в свади. Не е важно да имаш нов читател, истинската ценност е съавтора.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар