Измамната сигурност

Именно онова усещане, случвало се е на всеки. Когато си сигурен в човека до себе си, сигурен си, че нищо лошо няма да ти се случи, сигурен си, че те рабира, било то и с поглед. Когато се шегувате с някого и завършвате края на изречението заедно, когато той ти се смее на смешките, а ти разбираш болката му. Има такова състояние, когато забряваш за какво те е боляло, кой си бил, с кого си бил и сте си напълно достатъчни. Знаеш, че и той го усеща и започваш да се съмняваш дали не е сродната ти душа, независимо от пола. Може това да е най-добрия ти приятел, приятелка от детството, спомен за приятелка от училище. Може дори да го разпознаеш в шофьора на таксито, оставил те пред къщи преди цял час, а ти си все още в колата му и изведнъж осъзнаваш, че знаеш най-съкровените му тайни, а като че ли и той твоите. Сигурен е в теб, защото не те познава, няма на кого да ги разкажеш, а ти дори и не спомена името си, как би могъл да разкаже твоите. Надали ще запомни и адреса ти, а и как ще те намери в 20-етажен блок със 100 апартамента. Само че си го спомняш, дори и 7 години по-късно, си го спомняш. Колко ли акъл ти е трябвало да се сетиш да погледнеш как се казва, да запомниш номера, изписан на стъклото или поне да си спомниш фирмата, за която е работил. Нямало е значение тогава, но днес има. Има защото виждаш в някой друг слушателя, а странно как искаш и ти да се превърнеш с слушател, не в клюкарка, в изслушващ, в рабиращ, в съчустващ и съпреживяващ човек. Колко човека са те накарали да се чувстваш така? Той, онази приятелка от детството и другата, от гимназията и таксиста и .... Не, ти всъщност съпреживяваш на много хора, знаеш за проблемите им в работата, за гадните им шефове, за гафовете в собствения бизнес, за данъчните, за клиентите, а те колко са досадни, Боже, за мъжете, за гаджетата, за свекървите, да досадни са, а тези деца пък никога не се научиха да слушат. Но той, той те кара да потънеш в него, да си представиш всяка негова крачка, всяка негова минута, дори се питаш дали не е любов. Точно така, любов е, привързаност, но не и сигурност. Не си сигурен, че няма да си тръгне, да изчезне, да престане да те разбира, да се ожени за най-префърцунената жена на света и да се чуди как да й угоди по цял ден вместо да започнете бизнеса, който планирахте. Щеше да е успешен, но и ти го изостави, да не си кривим душата. И ти тръгна след мечтата си, клатейки се между упоритост и съдба. Докато не разбра, че няма да стане, че вълните правят с теб каквото си поискат, след като веднъж си им се оставил. И споделяш горчивината си, че не е трябвало да избираш големите вълни, мислел си, че са просто вода, но си забравил за вятъра, който им дава сила, а твоят вятър липсва. Забравил си и колко солени са тези вълни и се опиташ да споделиш с него- този, на когото имаш доверие. Той чете в очите ти мъката и не те оставя да я чоплиш, за да не стане по-голяма, а ти го разсмиваш, за да не се сеща за проблемите си. Гушкаш го и всичко ти е наред, нали си с него, той те разбира, най-добрата ти приятелка, онази от гимназията, тя май скоро ще се омъжва, приятелят и прилича на красавеца, интелигентния, който не може без теб и ти отправи най-страхотната покана за кафе, не че през живота ти са били много. Да можеше и ти да имаш смелост да я приемеш, да можеше да повярваш, че е истина, да знаеше как да се облечеш или поне само, само да знаеше какво да му кажеш. Но не знаеш, може да ти се прокрадват някакви идеи, но не си сигурен ... Или си? В какво? В това, че този, който не познаваш няма да те приеме, да те разбере, ще чопли в раната ти, в дълбоката, незарастваща рана, която някой усърдно пазаше старателно превързана, за да не ти се насълзяват очите. В това, че ще създава нови. В това, че неминуемо ще има подводни течения. В това, че освен опитно, няма как да установиш дали си струват новите рани и новата болка и новите вълнения, от които толкова се изхабяваш, че понякога нямаш сили да дишаш, не да дишаш, толкова си изцеден, дори губиш усещането за живот. Предпочиташ измамната сигурност- някой да те разбере, макар да не ти е никакъв, макар да е егоист, макар че никога няма да действаш с него, а толкова те е страх да направиш крачка към онзи, другия, интелигентния- все едно да оставиш приятелката, с която плачехте на романтични комедии, да се гримира сама, за да отидеш на среща със гадже. Да, именно това усещане, случвало се е на всеки. Може би за свобода? Може би някъде след него идва вятърът, превръщащ водата във вълни – колкото по-солени, толкова по-красиви ...

Любов-утеха

Питаш ме защо те изоставих,
а не разделих със теб успеха
помня ли или те забравих
и кой предложи ми утеха.

Аз лижех сол от всяка рана
от сърцето слабо чатите напасвах
търсех сламка да се хвана
от други сила някак аз наваксвах

Сърцето го сглобявам част по част
Насила много се усмихвам
и в раната с дълбока паст
насели се надежда да му липсвам

Да, на него, не на теб – горкия
убеждавай ме, че съм сглупила
с него аз съм ценна, той-добрия
в грижите за него даже прекалила

Частички в нежност се подреждат
като със пинцета- тъй прецизно
неусетно как утехата довежда
любов от истина- не е капризна