Ще си вдигна телефона

    Ще те чуя. Ще те изслушам. Ще страдам с теб, дълбоко и истински, така както единствено ние с теб можем да изживяваме страданията на другия - много по-осезаемо от собствените си. Ще те оценявам когато всички останали не го правят. Ще ти натрапвам мнението си за незначителните неща докато ти напомням, че сам трябва да анализираш и чувстваш значимите. Ще запазвам листа, бележки, аромати. Ще си отварям чантата и все нещо ще ми напомня за теб. Ще виждам колата ти в огледалото за обратно виждане и ще се наложи рязко да натискам спирачки, защото незабелязано съм настигнала колата пред мен, опитвайки се отчаяно да видя кой е шофьора зад мен. И може би ще дойде моментът, когато очите ми се навлажнят, там в задръстването ... от разкото спиране. И ще ти вдигна телефона докато звъниш невероятно настойчиво, а ти както винаги няма да се интересуваш защо звуча така. Ще млъкнеш в очакване да ти споделя - ние така правим, а аз ще загубя бройката на секундите, отредени ми да наруша мълчанието. Ще чуя, че се радваш да ти вдигна телефона. Ще ти разкажа, че винаги ще ти вдигна телефона, защото си най-добрият ми приятел, че те обичам и ценя. Ще спомена също и много честно - знам каква е целта на обаждането ти и не-няма да се върна при теб. Дори и да ме вземеш със всичките ми странности, със всичките ми недостатъци и без да имаш купчина изсисквания към мен. Дори да си готов да приемеш кошмарите ми. Няма да се върна, защото не съм нищо по-малко от някой друг в което и да е отношение. Не вярвам на глупостите ти, че си схванал късно кое е истински ценно. Просто не искаш мен, не се включвам в изискванията ти. И не, няма да се върна, защото се разкайваш. Просто няма. Разбирам какво значи мълчанието ти и го чета, както чета регистрационния номер на колата зад мен. Само че никъде в Закона за Движение по Пътищата не пише, че си длъжен да прочетеш табелката на задната кола! Правя го по желание, с мълчанието ти е същото и макар не винаги да се зазяпвам по коли в задръстването, няма случай, в който да не знам какво се крие в мълчанието ти, както и в онзи поглед, в който намирам себе си. Няма да се върна, защото ти не ме намираш там.                  Съчувствам ти, че ти е трудно без мен. И ако искаш да е честно, съпреживей с мен трезвия прочит на твоята истина - не заслужавам усилията ти. И не се обиждай вместо мен както всеки път когато някой е срещу мен. Няма смисъл. И няма да се върна, колкото и да километра да караш след мен, просто ще се постарая да не спирам рязко, да не ме удариш, макар че този път няма да боли, нали съм в ламаринена обвивка!!!