Отблясъци от разбито стъкло

Вчера. Утре. Вечно. Все ме критикуваш
за "някак ще се справим", "все ще прежиевеем"
Вчера. Днес. Циклично. В черно пророкуваш
не всичко ще набавим, за някъде ще закъснеем

Това до вчера. Днес избирам да не съм виновна.
невярвайки преглъщаш:  "важното е ти да си щастлива",
не притежавам нищо да ти дам и тишината е гробовна
Имам правото. И го избирам - да не бъда издържлива.

Вчера е за вчера. Всичкото е просто, даже прекалено.
Днес си е за днес - все още новото неопетнено
Пак ли вчера? Но защо? Нали е изяснено?
Моля те да тръгваш и не гледай вцепенено!

"Утре" много пъти стана вчера ако се интересуваш
Някак! Справих се! Дори без тебе много по-добре!
Научих - "утрето" не става в схема да го нарисуваш
Закъснявам и се справям. Някак! Само "утре" да не спре...