Когато обичаш

Чета, че трябва да го пусна. Не искам да си представя дори и две минути без да знам, че ще ми обърне внимание и ще чуе най-тъпите ми битови проблеми. Когато обичам, обичам защото знае имената и професиите на приятелките ми, знае колко кила тежат и знае точно как да помогне на високо ерудирания ми приятел и то ... с идея. Защото когато обичам или дали независимо от това, не мога да спра да се възхищавам на този човек. Не мога да спра да го величая, а той с такава ловкост ми сервира минусите си, винаги изкусно примесени с постъпка, в която различавам всичките му качества и за пореден път се убеждавам, че ги има. Защото когато обичам имам нужда да знам, че той иска да ме накара да се чувствам ценена и оставям да действа по мъжки, независимо че не разбира как неусетно е запълнил света ми до степен, в която само неговата оценка и на още шепа хора е значима. Защото когато обичам разбирам и кой ме обича и на кого държа, кой заслужава да бъде в живота ми.
А той е окупирал огромна част от всяко мое действие и само мислите и анализите ме възпират да се втурна към него със огромна скорост и да го помета с тежестта си. Възможно е да не ме иска, също така и да не ме обича като жена -да съм само талаш в ежедневието му, човекът, който винаги е готов да се озове на прищевките му. Просто когато обичаш, не виждаш.