събота, 5 септември 2015 г.

Не ме е страх


Знаете ли, не ме е страх. Не ме е страх и това няма да го повтарям, защото вярата си е намерила вратичка в съзнанието ми и съм решила да си напявам като мантра, че ме е страх, надявайки се някога да се превърне в магическа реалност. Защо го заявам тогава? Защото новите чувства трябва да бъдат изричани на глас, а новият душевен баланс-описан надлежно със все отчета за приходи и разходи, както беше споменала една много мъдра админка на една прекрасна група. Та, не ме е страх, защото вече ме преследваха, вече разбрах какво е някой да следи трафика ти, да чете разпечатките от телефонните ти разговори, да обсъжда наляво и надясно дрехите, които носиш. Няма нищо страшно в това, жалко е. Жалко е по две причини . Да се спрем на първата - няма как да разбере паролите ми, защото самата аз не си ги знам. Всеки път слагам значими дати, имена, събития думи... Но до след месц съм ги изхвърлила главата си и започвам да възстановявам пароли от имейл, чиято парола също не знам и стои в телефона ми. Няма да се докопа до тях и ще се изнервя, ще си мисли, че го правя нарочно. Не го правя аз, животът така ме е научил. Забравила съм книги, места, преживявания, хора, какви ти хора, аз съм забравила себе си от преди година. Намирам спомен за себе си от преди 20г единствено в погледа на прекрсната ми племенничка. Макар вече всички ме описват като „жената”, не съм и не искам да бъда нечия жена. Тогава няма да се нагала да забравям. Но той не попита. Беше зает с розовите ми дънки. Беше зает да се подиграва пред колегите как ми стоят. Жалко е, жалко е подари втората причина. Докато беше зает да преследва жената с розовите дънки и да се рови в историята на трафика й и да прозвънява телефоните, фигуращи в разпечатките от мобилните оператори, той не забеляза мен. Не знае защо съм си поръчала книгата, за която осведоми всички, че е кифленска. Не се поинтересува какво кафе пия, въпреки че „където трябва” е натъртил подобаващо кой ми го купува. Не се заинтересува какво ми има, та непрекъснато го търсех. Аз бях влюбена и много ме беше страх какво ще стане ако разбере. До месец ще съм забравила. Не ме страх.